Млади, либерални и прегръщащи християнството

се отхвърлих от алкохол за Великия пост и продължих по -малко от две седмици. Но желанията ми бяха положителни. Това беше първият път, когато имах желание да се заема по сериозен метод - наречете го християнски път, в случай че щете. Посещавах демократична англиканска черква в Северен Лондон, на и отвън, от година и половина, и преди тази къща за срещи на Quaker. 

Слушайки проповеди за иден пост тази година, аз открих за първи път личната си интерпретация на смисъла на тези 40 дни Исус прекара пости в пустинята след кръщението си, озвучавайки 40 -те дни, които Мойсей прекара на планината Синай, постено и молене, по време на това, че той получи 10 -те заповеди. Видях, че в личния си живот дните нямаха модел или конструкция. Изглежда, че пътувам през времето прекомерно бързо, с цел да се усещам по този начин, като че ли моите дейности имат някакво значение или корени в света. Постътът, както виждам в този момент, се пробва да откри малко време за пустиня за себе си, с цел да се разбере какво в действителност желае светът да съществува.

Очевидно, аз не съм имал доста надалеч в тази работа, може да стане отговор на света. Като млад левичар с опростено схващане на доста неща, аз бях скептично надъхан, граничещ с враждебно, за самата концепция за християнството, като допуснах, че той еднообразно отклони вярващите си към всевъзможни нетолерантни обществени позиции, най -вече към сексуалността. Присвоявайки езика на американската християнска десница, политици като Найджъл Фараж приказват носталгично за нуждата от възобновяване на „ юдео-християнската просвета “, под която те значат завръщане към по този начин наречените християнски полезности като решение на всичко, което виждат неверно в актуалното общество. Така не видях света.

Тогава, през 2021 година, започнах да навестявам черква дружно с младежите към Англия за книга, която пишех по тематиката. Известно време чувах анекдотично, че повече хора на двадесетте си години, като мен, намират път в църкви. Неотдавнашно изследване, поръчано от Библейското общество и извършено от YouGov, сподели 16 на 100 от тези на възраст от 18 до 24 години в Англия, а Уелс обявиха, че са посещавали черква най-малко месечно, доста повишено от 4 на 100 през 2018 година

Причините за това ориентировъчно обновяване са толкоз разнообразни, колкото младежите, които съставляват статистиката. За някои това беше в отговор на всеобхватно възприятие за самотност в резултат на пандемията. Други ми споделиха, че търсят форма на духовно значение, която нямаше връзка с моторите на капитализма и консуматорството, които като че ли другояче ръководят дните им. Начините, по които новите им вероизповедания се разиграха, също бяха увлекателно разнородни. Срещнах някои, които незабавно бяха напуснали работата си или сътрудниците си след конвертиране, и други, за които вярата надали аргументи пулсация в ежедневното си съществуване-с изключение на час всяка неделя, посещавайки черква, дружно с възходящото чувство, че светът може да е малко по-загадъчен, в сравнение с в миналото са предполагали. 

Срещнах и млади християнски новородени при всяка марка на политическия циферблат. Бях доста по -заинтересован да чуя по какъв начин техните настройки са комплицирани или преобразени от тяхната религия, в сравнение с от слуха на политици и обществени персони, ползват аспекти на християнската религия, като че ли това е просто още един инструмент в културните войни. И точно историите, които чух - на религия, която изглеждаше и двете, с цел да ги изостря и да ги притегли по -дълбоко в коренен, деен тип политика - който ме накара да отивам на черква надалеч оттатък края на моите проучвания.   

Този март участвах в две дейности по улиците на Лондон, проведени от християнски групи. Първият беше молитвено бдение отвън домашния офис за „ жертви на световни граници “, ръководено от лондонския католически служащ, коренно пацифистко движение; Втората среща на Quaker за поклонение отвън New Scotland Yard. Последното събиране беше в отговор на полицейски набег в дома на Quaker в Уестминстър, по време на който шест млади дами, които участваха на добре пристигнали на съвещанието на младежкото търсене на групата. Но се натъкнах на доста от едни и същи лица на двете събития. 

При митинги в ранните си двадесет години постоянно отбелязвах наличието на разнообразни християнски блокове в тълпите. Back then, I knew so little about Christianity as to assume they must be there in spite of their faith, that their politics existed in direct contravention of their religion’s demands, which I imagined must ask them to disavow the beliefs of those from different religious backgrounds, to think that any sexuality outside of heterosexual norms was sinful, to not care passionately about the climate emergency because their religion taught them to imagine a perfected world beyond the one we are presently заличаване. Подобна религия сигурно нямаше смисъл или съответност отвън границите на църковна работа в неделя заран. 

Преди бдението отвън домашния офис, една жена ми сподели, че предходната заран свещеникът в нейната католическа черква е напомнил на събранието, че е наше човешко обвързване да се грижим един за различен и да потвърждавам, когато светът не съумява да изживее това най -просто от междуличностните отговорности. Ето за какво тя се появи през днешния ден. В 12.30 ч. Събрахме се в овал, с цел да четем молебствия за смирение и посредничество, писмото на човек, наименуван Уолид, чийто брат умря, пробвайки се да пресече канала в края на 2024 година и да пее химни на шапка. Тогава ораторите го взеха на собствен ред, с цел да прочетат имената на всички, които са умрели, пробвайки се да получат светилище в Европа или Обединеното кралство от предходния март. Докато четат листата, преминаващ мъж извика: „ Защо не платите за тях? “ 

Две седмици по-късно посетих къщата на католическите служащи в Харингей, Северен Лондон, която от началото на новото хилядолетие приветства търсещите леговище и бежанците да останат толкоз дълго, колкото се нуждаят дружно с общественост на доброволци онлайн. Бях там, с цел да се срещна с Франсиско, който беше в края на двадесет години и беше доброволец онлайн в Лондонския католически служащ в продължение на шест месеца. Преди това той прекарва две години и половина във фермата за католически служащи в Хертфордшир, която обезпечава краткотрайно настаняване на търсещи леговище (и техните деца) без достъп до обществени средства. Доброволците онлайн не се заплащат, а разчитат на дарения.

Отвън мястото изглеждаше като типична жилищна къща. Вътре обаче Франсиско ми уточни по какъв начин съвсем всяка налична стая е била превърната в спалня за гостите, които остават тук, до момента в който чакат да получат документи, които могат да им дадат оставяне, с цел да останат във Англия. В кухнята няколко други млади католически служащи приготвяха голяма саксия със чорба. Франсиско ни изведе в алея зад къщата, която я свързваше с църквата в съседство, която беше баптистка черква до 70 -те години на предишния век, по-късно католическа черква, която най -накрая беше поета от лондонския католически служащ, когато номерата на конгрегациите се бяха намалели до нищо. Here, too, every spare inch of space had been reconfigured into a place where someone could sleep, including the confessional — the red and green lights above its door once used to indicate whether it was occupied by a priest and his confessor now redundant.

I was forced to examine the positions I Вместо да ги приемате като тип пакетна договорка

Тео, млад католически конвертиращ

Католическият служащ стартира живот през 1933 година като месечен вестник, публикуван в Ню Йорк за пени с копие. Той е учреден от Дороти Ден, католик, който е прекарал двадесетте си години, взел участие в радикални политически придвижвания, и Питър Маурин, католически мигрант от Европа, който ще стане сътрудник на деня. Те се надяваха, че публикациите на вестника могат да интегрират техните политически убеждения с вярата си, обсъждайки въпроси като пацифизъм и беднотия посредством обектива на католическото обществено обучение, защото фашизмът напредваше в цяла Европа и Голямата меланхолия, носена в Америка. В първия брой, Дей попита: „ Не е ли допустимо да бъдеш коренен, а не безбожник? “ Този въпрос остава на живо; Движението, в който скромният вестник на деня към този момент е отраснал, предлага отговор в утвърдителния. 

През 1934 година тя и Маурин основават първата от католическия служащ „ къщи на гостоприемството “ в Ню Йорк, където тези, които са били бездомни или живеят в беднотия, могат да останат да останат. Денят се управлява от католическата процедура, известна като „ Ефрейторските каузи на милостта “, взети от притчата, в която Исус увещава своите почитатели да изхранват гладните и да приютяват бездомните. Вече има близо 200 къщи за гостолюбие по целия свят.

Лондонският католически служащ беше събран през 2000 година от дейностите на Trident Plowshares, по време на които католическите деятели влязоха в база RAF в Кембриджшир и обезоръжени транспортното средство, което трябваше да придвижва нуклеарни бойни глави до нуклеарните подводници на Тридент. Те следваха по стъпките на анти-ядреното придвижване на плугове, което стартира в Съединени американски щати, като изваждаше името си от книгата на Исая: „ Те ще победят мечовете си в плугове “, защото „ нацията няма да вдигне меч против нацията, нито ще учат повече молебствия “. Също по този начин се удвоява като място за предпазване, матрак се притиска към органа, няколко велосипеда в кораба). На олтара имаше картина на Христос, вторачен иззад бодлива тел, която разпознах от бдението, както и няколко дребни картини, сходни на икони на деня. 

Франсиско се трансформира в практикуващ католик в отговор на коренно превръщане на 22. Той е от Лисабон и е израснал в предпазена среда; След университета той се насочваше към типа на кариерата и живота, където човек можеше просто да „ плава в пространство на комфорт “. След обръщането си той откри, че към този момент не може да се нарежда в центъра на Вселената, „ тъй като се поставяте пред Бога и вие сте нищо пред Бога “, сподели ми той, гласът му е толкоз мек, че наподобява се изпарява във въздуха. 

При завръщането си в вкъщи в Португалия той откри, че католическата черква, с която той неясно се е заел като дете, в този момент му се коства неприветлив. „ Именно тази доста институционализирана черква освещава силата на старите фамилии “, споделя той. Около него той видя връстници, които се трансформират в католицизъм, само че доста от тях свързват сходни трансформации с „ реакционна еднаквост “, позиционирани като завръщане към някакво славно минало. 

Търсейки други способи да изживее своята религия, Франсиско откри католическият служащ по автобиографията на деня от 1952 година, дългата самотност, в която тя написа: „ Общността - това беше общественият отговор на дългата самотност. “ Това не беше единствено „ главната общественост на фамилията, само че и общественост от фамилии, с композиция от частна и обща благосъстоятелност “. Христовото обръщение в Евангелията, както ги интерпретира Франсиско, е за „ разтрошаване на системите на родството “. Той показва евангелски откъс, в който Христос е осведомен, че майка му и братята му желаят да приказват с него. " Коя е майка ми и кои са моите братя? " Той дава отговор. Тогава той жестикулира на своите възпитаници: „ Ето моята майка и моите братя. “

Винаги съм намирал радикализма на този откъс предизвикателство: за Франсиско точно апелът в последна сметка го докара тук.

Франсиско намира мъчно да се разграничи Неговите политически и католически събуждания, само че аз съм срещнал няколко млади християни, които са били интензивно участващи в обществените му и католическите диалози. Тео и Лора живеят дружно с няколко други християни в Лондон. (Промених и двете им имена по тяхна молба.) Тео (който ги използва/те се местоимение), преобразувано в католицизъм в края на двадесетте си години. Лора стартира да посещава англиканска черква след своето покръстване. Докторска студентка и марксистка, тя първоначално беше загрижена по какъв начин да сложи политиката си с възприятието, че е призована в църквата. Подобно на доста хора, които се озовават в Piccadilly на Сейнт Джеймс, тя се появи след Googling „ Прогресивна черква Лондон “. ; Така тя продължаваше да се връща. 

В най -добрия случай прогресивната политика може да е обвързвана с достолепието на човешкото достойнство; Вярата ви оказва помощ да разположите това достолепие „ в границите на хубостта на творението “, сподели ми Лора. Но това не значи, че нейната религия или нейната политика са закрепени и непроменени.

Източник: ft.com